Липите сутрин не говорят
а галят с мирис, аромат,
певците горски листи ронят,
посрещат с песни своя град.
Лъчи прозират всред листата,
пробуждат сивия врабец,
жужат пчелици в дървесата,
събират златния прашец.
Пробужда се градът, извива
изящна с много чар снага,
разбулва, с много жар се влива
в потока дивен на деня.
Докосва всеки кът душевен
със нежен поетичен валс
и претворява в миг вълшебен
деня на всеки в чуден танц.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
