С дъх на море
Kръчма стара и дъх на солено море,
тъжна маса, утихнал прибой...
Морски бриз, който моите мисли краде
и ме гали след летния зной.
Виж, дойдох. Тази нощ ще съм много добра,
тази нощ ще съм ангелски бяла
и за тебе, любов, тук на морския бряг
ще танцувам с луната изгряла.
Ще ти дам сто причини да бъдеш щастлив,
и в света ти слънца ще рисувам.
Аз изтрих от съня ти всички други жени
и повярвай, дори не ревнувам.
Знам, че с тях си купуваше чужди мечти,
с много болка плати самотата
и какво, че получих куп грозни лъжи,
днес полека забравям тъгата.
И за теб на брега, тихо в звезден сатен
днес събличам нощта под луната –
щом жена може прошка на мъж да даде,
значи тази любов е съдбата.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
