В хубостта на изкуството тихичко
утеха намирам и нежно се взирам...
и обичам, обичам, обичам...
... От всемирната скръб аз политам...
и питам, и питам, и питам...
как от зората търпение ще вземе
моята мъка - потайна и няма
и как ще се съмне и утре без тебе?
Как с болката и този дъх ще поемe
моето тяло - с дъх на упоение...
© Цвет All rights reserved.