С коралова целувка ще се съмне
Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска,
шуми гората, стене младостта.
Трепери в страх прогонената мъка,
сълзи потта, преборила смъртта.
Повличаш ме с ръце в мазоли твърди,
обгърнал нежно моята снага.
И миналото с притъпени тръни
не дращи вече, стихва в старостта.
Прелял живот във уморена немощ,
посяваш с вяра свидни семена.
Намираш затаена много нежност
във тези трудни, мъжки времена.
Не молиш, нито настояваш твърде,
мигът ще дойде, стига да е твой.
С коралова целувка ще се съмне
и укротен до шепот разбив на прибой.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
