- Любов! Не се сърди!
Не ме зaгърбвай
с нацупено и вирнато носле,
че гордостта, е смъртен грях –
ти не отхвърляй,
протегнатите ми към теб, ръце!
Любов! Не се погубвай в страсти,
които неприсъщи са за теб –
в гората на живота низки “храсти”,
ще има винаги по пътя ти, напред.
Не ме кори, че истината казвам –
с любов изричам своите слова!
Не те лаская и не те наказвам,
защото те обичам и ценя.
Любов! Какво са дрипавите драки?
Одраскват те... И толкова – нали!
Те, само част откъсват от плътта ти.
Душа те нямат – просто, им прости!
Огледай се! И аз вървя след тебе –
целувам с трепет твоите следи.
Почакай ме! Не ме претегляй в жребий!
Почувствай! Прецени ме! Помисли!
Пътувам аз, към теб в мечтите свои.
Намерих те. Но, тъжно е това,
че пътищата наши са в завои –
различни по посока и съдба.
Пътувам аз - а ти върви, не спирай!
Ще крача редом в мислите си с теб...
Бъди щастлива, твърда – не унивай!
С любов за теб, написах всеки ред.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.