Колко нощи, във безсилие се сривах,
колко пъти в огъня горях?
Колко дни се раждах и умирах,
любовта ли бе единствения грях?
Чий е този грях? Не зная... ...
Как утрото мирише на надежда....
Как блести зората в жарна светлина!
Как сладко, като птича песен, ни нашепва,
за една останала, несбъдната мечта.
Блести света с най-ярката завивка. ...
Ела, мое безумно желание,
мой светъл, пролетен лъч!
Колко време те чаках в страдание...
Колко време скитах без път.
Нима не виждаш, увяхват цветята, ...
О, приятелко, ела...
Аз имам нужда пак от твоето рамо...
Не ме оставяй с болката сама.
Искам да мълча и да поплача само.
Да мълча за онова, че много го обичам, ...
Сърцето ми трепери и се моли,
невъзможна ли е нашата любов?
Има обич, дето те изгаря из основи,
има обич, дето е до гроб.
Има обич, дето те превзема, ...
Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...
Да, от плът съм, и не съм повредена!
Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!
Може да ме караш да се чувствам неуверена,
но истината няма как да промениш!
Измамната ти сила е от чужда болка, ...
Мечтаех те, дори и без да те познавах,
в съня си те рисувах с пъстри цветове..
Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.
Към тебе прекосявах океани, брегове...
В полъха на морски бриз те пресъздавах, ...
Какво не бих направила за таз усмивка?!
Не бих ли преобърнала света...
Не бих ли тичала към тебе без почивка,
не бих ли тръгнала и боса по снега?
Не бих ли прекосила океани да те видя? ...
Забравих болката, оставих я... избягах,
надеждите удавих в локва кал!
В гнева на нощите, аз тебе те забравях,
до мене никога не си вървял!
Намразих те, превърнах те във жалък спомен. ...
Понякога се мразим до полуда
и мисля си - не сме един за друг.
Понякога и любовта ти е твърде груба,
но аз ти правя винаги напук.
Понякога си мил, понякога си мрачен, ...
Ако не е любов, не знам какво е,
но силно във сърцето ми гори
и чувствам тази силната потребност
да гледам винаги във твоите очи.
Ако не е любов, не знам какво е, ...
Нощите заспиват тъжни и самотни,
надеждите ни светят пак едва, едва...
Думите замират, вятърът ги гони,
вечно е такава нашата съдба.
Поредната нощ без твоето присъствие, ...
Кажи ми ти, така ли ще приключим?
От грешките отдавна спряхме да се учим.
Какво се случи с парещия пламък,
нима сърцата ни превърнаха се в камък!
Не ми омръзна да те гледам и обичам, ...
Цял живот от тебе искам да избягам,
върви си, моля те от все сърце!
Върви си, мразя те, не те понасям,
до лудост мразя твоето лице!
Нахлуваш в мен, когато се надявам, ...
По пътя тръгнах, непознат за мене,
загубих всякаква представа за живот и време.
Незнайно озовах се във пределите на ада
и горях, затъвах без пощада.
Виждах единствено на дявола очите, ...
Тръгваш си, напускаш ме отново,
не те е грижа колко ме боли.
Не зная само как ще събера наново
безброй разбити хиляди мечти!
Сама вървя, а мракът ме поглъща, ...
Има ли любов, кажете,
щом заспиваме облени в самота?
Щом сълзите зад усмивка крием,
щом сме толкова самотни през деня!
Любов ли е дългът и суетата, ...
Гледах те, но нямах сили да ти кажа,
колко много означаваш ти.
Гледах те, знаейки, че заминаваш,
без да чуеш как сърцето ми тупти!
Без да знаеш колко те обичам, ...
За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак, ...
Той дойде като насън при нея,
тя не знаеше дали сънува,
стоеше там във целия си блясък,
а сърцето и изтръпна до полуда.
Приближи се тихо, но не каза нищо, ...
Години ще минават безпощадно,
враг ще стане времето, най-злия.
Омразата ще се превръща във приятел,
а злобата - във вечната месия.
Всичко истинско, обичано и чисто, ...
Потъвам в неговите топли длани,
събуждам се в прегръдките на друг.
А дълбоко във сърцето си мечтая
ти да бъдеш тук!
Заспивам с него, а сънувам тебе, ...
Вечер се прибираш късно, не говориш,
до мене лягаш, но не ме целуваш.
Тихо си лежиш, не спориш
и мислите ти вече ясно чувам.
За друга мислиш, аз го зная, ...
Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,
не виждах колко губя от всичко това.
Не спря и бавно ме унищожаваше,
бавно достигах до своя провал!
Бавно навлизах в непрогледния мрак, ...
