Дори в мълчанието ми, ме усещаш пак,
как всяка моя мисъл те прегръща,
дори във падналия вечер мрак,
ще бъда все една и съща.
Мълчанието, кротко ще заспи,
сънувайки желани, топли думи,
сърцето му бездумно ще мълви,
тъгата ще застане помежду ни.
Прегръщам те със моята тъга,
целувам те със кроткото мълчание,
обичам те със тяло и душа,
сълзичка нежност, в миг на отчаяние...
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...