Дори в мълчанието ми, ме усещаш пак,
как всяка моя мисъл те прегръща,
дори във падналия вечер мрак,
ще бъда все една и съща.
Мълчанието, кротко ще заспи,
сънувайки желани, топли думи,
сърцето му бездумно ще мълви,
тъгата ще застане помежду ни.
Прегръщам те със моята тъга,
целувам те със кроткото мълчание,
обичам те със тяло и душа,
сълзичка нежност, в миг на отчаяние...
© Неземна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...