С моливче от летен възторг
Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи
сметанов шейк в черешово сърце.
Фенерчето си юнски ден остави
зад клоните, протегнали ръце.
Морето към брега страстта си плисна,
на пясъка съблече своя смях.
Луната лятна приказка написа,
аз в нея главна героиня бях.
И първото момичешко "Обичам!"
прошепнах пред гальовните вълни.
Едно момче душата ми закичи
с очи, в които любовта кълни.
© Мария Панайотова All rights reserved.
