Jan 11, 2006, 8:08 PM

С надежда за нещастие

  Poetry
1.2K 0 1
Днес отново вмирисах себе си на пот,
пренебрегнах красотата на деня,
блъснах главата си в стената,
накарах света да ме мрази...
така както го мразя аз

Днес отново се похледнах в огледалото
с надеждата да видя там полу-бог
и не открих нищо подобно...

Днес отново не ми хареса началото,
не ми хареса средата,
не ми харесва и краят сега...

Утре ще си счупя огледалото...
за да бъда седем години нещастен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...