Всяка нощ, когато притворя очи,
виждам твоя нежен лик и
сякаш това ми стига, за да знам,
че още те обичам и че ти си ми всичко.
И в съня аз мога да милвам косите ти,
да казвам колко много те обичам
и пак в съня ми да сме най-щастливи на този свят.
И в съня си пак ще те обичам!
Но, ето дойде ранното утро
и ти трябваше да си отидеш,
но защо ли всичко е толкова трудно?
Защо наяве, а не само в съня, трябва да сме щастливи? ...