С обич за зимата
Тези къщички накачулени
по гърба на огромната снежна костенурка
която бавно пълзи и
напредва през зимата
спокойна и ненаранима
Дърветата оплетени с мъглата
потъват
изплуват
танцуват
тъмните им силуети
по ръцете с гривни от гарвани
Небето с разресани от ветровете
облачни коси
така прилично
спретнато
във син сюртук
по изгрев
а вечер с разгърдена
залезна
риза
Реката която
в есента
лъ
ка
ту
ши
сега е прибрала ръкави
до изтънялото тяло
и без съпротива
постепенно
заспива в снега
като в скут
с което изключение
затвърждава се в мен убеждението
не е скучна зимата
не е скучна
© Дора All rights reserved.
