С поглед към луната
Всяка вечер гледам към луната
и търся твоето лице във светлината,
усмивката ти нежна
аз откривам в нея всяка нощ,
след нашата раздяла
със целувка най-прекрасна.
А когато погледът ми не я
открие, нощта е тъмна и студена
и само споменът за таз усмивка
и целувката прекрасна
до сутринта ми дава сили да живея.
Да, жадувам във прегръдката ти
аз да бъда и ароматът, с който ме обгръща
твоита кожа, сладка болка е за мене,
която не желая да спирам да изпитвам.
И всяка нощ без значение дали си лягам
или на работа ще бъда,
луната търся, за да видя
прелестните ти черти, усмивката прекрасна
и онези две очи, с които знам,
че към луната гледаш
и във нея търсиш моя поглед.
© Валентин Апостолов All rights reserved.
