Mar 9, 2017, 12:16 PM

С погледа назад

  Poetry » Other
360 1 0

Без сили споменът изтича

помежду стиснати до синьо пръсти,

до болка боря се за него и го искам,

за да пулсира в мен

кръвта гореща, пламенна и гъста...

 

Споменът си тръгва с тихи стъпки,

гледа ме в очите сякаш да се извини,

минутите настъпват чужди и отлита тръпка,

утихва вятър, в себе си изгубен,

въздухът виси безпомощен във пелени.

 

Приятеля си гледам в гръб, ограбен,

где са мойте сили да вървя,

поне от него късче да запазя,

инак в крачката си ще кървя!

 

Тъй чакам, на какво да се надявам,

празен, без изгубените ленти,

с мигове от минали години

и пътеките вълнуващи моменти.

 

Може би със капка от небето

ще долети отгоре пратеникът мил,

а аз във ново щастие ще го усетя,

като съкровище от минал свят,

във който пак наново съм се преродил...

 

гр. София, 22.09.2016г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...