Без сили споменът изтича
помежду стиснати до синьо пръсти,
до болка боря се за него и го искам,
за да пулсира в мен
кръвта гореща, пламенна и гъста...
Споменът си тръгва с тихи стъпки,
гледа ме в очите сякаш да се извини,
минутите настъпват чужди и отлита тръпка,
утихва вятър, в себе си изгубен,
въздухът виси безпомощен във пелени.
Приятеля си гледам в гръб, ограбен,
где са мойте сили да вървя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up