С прозрачни сълзи...
С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо,
за да прикрия сълзите злочести.
За да може за всички да бъдат като звездопад,
а не просто капчици нежелани.
Усмивка с червило като на клоун
ще нарисувам на устните избелели.
От думи, нечути и веднъж поне,
безцветни останали за твойте целувки.
А после... Ще махна с ръка отмаляла,
но няма да чакам да чуя "Ела".
Със бодра стъпка, макар като на слон натежала,
ще съхраня човешкото в мен.
© Елисавета Драгнева All rights reserved.
