... с теб да остарея.
Ако ти си моята съдба,
какво съм аз за тебе?
Открадната преди сълза
се връща в приказното време.
Рояци малки от оси,
жужащи в ушите силно.
Стрели са думите, нали?
Боли от тях така обилно…
Напред ще гледам устремено,
мъж ще бъда не дете.
Парче любов за мене отредено,
потърсих в чуждото небе.
Приказна любов - да, има…
За жалост още не видях,
премиерата на филма,
в който с теб легло делях.
Мразя мислите блуждаещи,
които казват абсолютно нищо.
Обичаш ме така нехаещо,
нова страница прелистих…
Посоки, пътища, все много,
но компасът ми къде е?
Пиян на бара в бистрото,
чакам с теб да остарея…
© Георги Георгиев All rights reserved.
