Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели,
още не знаех, че те тъй високо отвеждат.
С други деца, път към знание с мене поели,
влязох във класната стая и се заоглеждах.
Първо портрета на Кирил и брат му Методий
зърнах, качен над дъската – до блясък изтрита.
– Азбука дали са, да е грамотен народа! –
аз отговорих, когато – "Кои са?" – попита ...