С тебе положих начало
Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели,
още не знаех, че те тъй високо отвеждат.
С други деца, път към знание с мене поели,
влязох във класната стая и се заоглеждах.
Първо портрета на Кирил и брат му Методий
зърнах, качен над дъската – до блясък изтрита.
– Азбука дали са, да е грамотен народа! –
аз отговорих, когато – "Кои са?" – попита
тази, която наравно със мама обикнах.
Бях насърчена и знания трупам с години.
Трудни житейски задачи решавам. Да свикна
ти ме научи, учителко моя любима!
Нивата на обучение свършване няма.
Благодаря ти, че с тебе положих начало!
Моята обич ще бъде и утре голяма,
тя е признателно слънце, в душата изгряло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
