С това тихо, есенно утро
С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля.
Ще помахам на птици тръгнали на юг.
Ще потънцувам с листата нападали,
ще приютя деня във топлият си скут.
С крило от пресен летен спомен
ще го повия в мене, да не зъзне.
Ще му нашепвам с поглед нежен,
а то с лъчите си ще ми отвърне.
Ще позлати над хълмовете сенките,
и ще надипли пухкавите облаци.
Ще пресуши в очите ми сълзите,
със своите целувчени усмивчици.
Във цветна въртележка ще запеят
в очите ми стрелките на деня,
и устните ми песенни ще влеят
пак слънчевите струи в есента.
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля.
Ще помахам на птици тръгнали на юг.
Ще потънцувам с листата нападали,
ще приютя деня във топлият си скут.
С крило от пресен летен спомен
ще го повия в мене, да не зъзне.
Ще му нашепвам с поглед нежен,
а то с лъчите си ще ми отвърне.
Ще позлати над хълмовете сенките,
и ще надипли пухкавите облаци.
Ще пресуши в очите ми сълзите,
със своите целувчени усмивчици.
Във цветна въртележка ще запеят
в очите ми стрелките на деня,
и устните ми песенни ще влеят
пак слънчевите струи в есента.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
