С вяра пред прага на дъгата
От искреност какво ли ще спечелиш,
освен да плащаш за неисканата Доброта?
И някой винаги ще се опитва
небрежно да подлее уж... вода.
Тъй свиваш се в черупка като охлюв -
с тъгата се прибираш у дома.
Решил си - повече не ти е нужно,
щом няма нищо искрено в света.
Но с вяра си пред прага на дъгата.
Дали под нея щом премине зло,
ще живне пак, изстинало, сърцето
и пак ще се превърне в добро?
И вярваш ти, че въпреки законите,
един е Истинския - на сърцето и ума.
Той винаги ще е безсмъртен,
дори отново да са... ливнали вода.
© Петя Кръстева All rights reserved.
