С вятър в сърцето....
Аз съм вятъра бял сгушен в дървото
галя се в теб и прегръщам те
присядам в крайчеца на окото ти
изтичам отново и... връщам се....
Вия се в нежните пръсти
с повей се ровя в косата ти
докосвам нослето - намръщено
и... потъвам във тишината....
Ти вървиш, а сЪлзите парят
и в твоите мисли аз крача,
душата влюбено с мен разговаря,
докато... Сърцето ти плаче....
И с порива нов поемам със птиците,
изплъзвам се през ръцете ти,
сетне промъквам се през зениците
за да заспя... във сърцето ти!...
А навън?!...
Навън, настава.... безветрие!...
© Валентин Желязков All rights reserved.
