Сахара
Понякога от жаждата примирам.
Изпръхнал и до смърт обезводнен.
Със сетни сили думите намирам...
Ела до мен, Любов! Ела до мен!
Илюзиите... Те са само дюни.
Миражи за окаян бедуин,
готов да скъса тънките си струни,
без тебе щом обрича се самин.
Навярно самотата е Сахара.
Камила трудно ще я извърви.
За шепа зов или за глътка вяра
сърцето може дълго да кърви.
Пристигнеш ли сега - от теб циклони
в душата ми ще леят дъждове.
Треви ще никнат в пясъка изронен
и цвете между тях ще те зове.
Че в жаркото на моята пустиня
жадувам тоя смисъл промълвен...
От зов преляла, и от нежност - синя,
ела до мен, Любов! Ела до мен!
(Сбъдната Вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
