Сакрално
Достигнал портите на Рая,
жадувам само за едно -
безмълвна ти склони глава
на рамото ми земно и печално,
накарай ме да тръгна пак обратно
в пространството от сенките -
на вечерта-вълшебница,
родила ни от блян.
Светът е смъртен океан
и от солта му сме родени ние -
кристали бели
по чудо неразтворили се
в мътните води.
Подай ми мЪничката си ръка,
изпусната си пантофка ми подай...
да бъда твоя обущар!
Студената карета отлетя
към хиляди галактики незрими,
отведена от влъхви-спомени.
В очите ти отглеждам Минало,
сакрално като първороден грях.
В очите ти откривам прОлуки -
тунелите на Бъдещия свят...
Да минем двама за последното причастие -
две сенки
на лебедовата трапеза
от нафора и капка вино
със цвета на мак!
© Младен Мисана All rights reserved.
