Сам под дъжда
САМ ПОД ДЪЖДА
Ти ми разби сърцето, мили -
пропиля всеки наш шанс.
Живя в моя свят със илюзии,
но в своя се върна сега.
Разбрах, не можа да останеш -
своя път пое във нощта.
Не е късно да обърнеш съдбата,
но ти си самотният мъж под дъжда.
Как ли се чувства душата ти -
отново обиден и неразбран?
Но дъждът те зове и ти тръгваш
и отново оставаш сам.
Ти ми разби сърцето, мили,
но едва ли знаеш това.
Дърветата сега са сиви
и голи клоните през есента.
Разбрах, не можа да останеш –
душата ти изстрада всеки миг.
Време е под дъжда да поплачеш.
Време е под дъжда да повървиш.
© Дорика Цачева All rights reserved.
