Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина.
Стаята безкрайна е,
в безкрая няма светлина,
сякаш цялото ми тяло
се потапя в тази тъмнина.
И сърцето ми изстива,
в него няма топлина,
светлината си отиде,
взе с нея моята душа.
Празна стаята остана,
няма вече мрак и тъмнина,
няма я и тишината няма,
няма вече никой на света.
© НебесноСиньо All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
