Сама
Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина.
Стаята безкрайна е,
в безкрая няма светлина,
сякаш цялото ми тяло
се потапя в тази тъмнина.
И сърцето ми изстива,
в него няма топлина,
светлината си отиде,
взе с нея моята душа.
Празна стаята остана,
няма вече мрак и тъмнина,
няма я и тишината няма,
няма вече никой на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НебесноСиньо Всички права запазени
