Сама
Сама...
Как исках да ти кажа от преди, а все не събирах смелост.
Как исках да изкрещя гласно: ,,Остани!''
Как исках обичта ти голяма, а получих безразличие в замяна.
Всеки път исках да ти кажа: ,,Обичах те, любов голяма!'',
а вместо това си казвах: ,,Спри!''
Още се чудя какво видях в теб,
с какво ти грабна моето сърце,
с какво си по-различен ти от другите.
Любовта си ти дадох, сърцето си ти подарих,
живота си ти поверих...
Но ти беше онзи слепец на улицата, който видях вчера,
който срещам всеки ден...
И макар и сляп ти си човекът,
който преобърна света ми,
ти си виновникът за пропилените ми мечти,
за мира в мен, който се превърна във война.
Обичах те и още те обичам,
но ти едва ли някога ще разбереш.
След теб аз оставам сама,
но не се тревожи - аз съм силна.
Аз бях силна в безразличието ти към мен.
Силна съм и сега - в раздялата ни!
Обичах те, любов, защо остави ме сама?
Върни се пак при мен,
аз всичко ще простя.
Страх те е, горд си - престани да бъдеш!
Поне веднъж обърни лицето си към мен.
Моля те, ако не можеш да ме обикнеш,
то поне ме запомни с добро.
Аз бях човекът, който те обичаше,
но който ти така и не разбра!
© Мила All rights reserved.
Само една забележка:оправи малко началото-прекалено натрупваш в един стих. Ще ти дам един вариант, ако искаш-приеми 