Сама

sunshine_93 (Мила)
24 815

20 июн. 2008 г., 20:21

Поэзия » Любовная

1372 0 2

Сама...

Как исках да ти кажа от преди, а все не събирах смелост.

Как исках да изкрещя гласно: ,,Остани!''

Как исках обичта ти голяма, а получих безразличие в замяна.

Всеки път исках да ти кажа: ,,Обичах те, любов голяма!'',

а вместо това си казвах: ,,Спри!''

Още се чудя какво видях в теб,

с какво ти грабна моето сърце,

с какво си по-различен ти от другите.

Любовта си ти дадох, сърцето си ти подарих,

живота си ти поверих...

Но ти беше онзи слепец на улицата, който видях вчера,

който срещам всеки ден...

И макар и сляп ти си човекът,

който преобърна света ми,

ти си виновникът за пропилените ми мечти,

за мира в мен, който се превърна във война.

Обичах те и още те обичам,

но ти едва ли някога ще разбереш.

След теб аз оставам сама,

но не се тревожи - аз съм силна.

Аз бях силна в безразличието ти към мен.

Силна съм и сега - в раздялата ни!

Обичах те, любов, защо остави ме сама?

Върни се пак при мен,

аз всичко ще простя.

Страх те е, горд си - престани да бъдеш!

Поне веднъж обърни лицето си към мен.

Моля те, ако не можеш да ме обикнеш,

то поне ме запомни с добро.

Аз бях човекът, който те обичаше,

но който ти така и не разбра!