Ти вече не се вглеждаш във очите ми.
Получи всичкото от мен и няма нищо ново.
Какво бих дала повече от себе си,
щом шепна за сбогуване, и все е за последно...
Какво да чакам, щом с тебе съм преплувала
любовните ни океани, като плитчини...
във огъня ти бурен с жажда съм изгаряла,
изпила съм до капка любовните лъчи.
Защо да искам повече, нали го имах всичкото.
Което можеше, ти вече си ми дал.
От тук нататък чакането е болезнено,
ти в мене себе си едва ли би познал. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up