Сама се лъжа
Ти вече не се вглеждаш във очите ми.
Получи всичкото от мен и няма нищо ново.
Какво бих дала повече от себе си,
щом шепна за сбогуване, и все е за последно...
Какво да чакам, щом с тебе съм преплувала
любовните ни океани, като плитчини...
във огъня ти бурен с жажда съм изгаряла,
изпила съм до капка любовните лъчи.
Защо да искам повече, нали го имах всичкото.
Което можеше, ти вече си ми дал.
От тук нататък чакането е болезнено,
ти в мене себе си едва ли би познал.
Цигара паля, и тя е все последната.
Изпълвам дробовете си със сивкав дим.
От утре няма повече да пуша и обичам.
Сама се лъжа, но теб не мога, мой любим.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
