Сами
Сами
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час.
Сега е чисто у дома -
стерилна, мрачна чистота.
И музиката не гърми -
съседите ни да смути.
И много ни е хлябът цял!
Но в “детската” часовникът е спрял!
Без детски смях от тишина боли,
а чаканата свобода горчи!
В тихия си празен дом
завръщаме се мълчешком
с надеждата, че тия дни
ще звъннат скъпите ни дъщери
и внучката със сладък глас
ще каже: “Искам да съм с вас!”
Повтаряме една мечта -
да хлопне нашата врата
и с този мил очакван звук
животът да се върне тук.
Но пак се нижат дни след дни,
а ние с тебе сме сами...
И все по-малко ни се спи.
В мрака вперили очи,
бършем тайничко сълзи
и в тихия вечерен час
нашепва болката у нас,
че тъй са тъжни и сами
много майки и бащи.
А от самотата най боли!
В сърцето от вина - горчи...
© Генка Богданова All rights reserved.
