Сами на себе си...
Със себе си да разговаряме.
Познати и непознати.
Скритите кътчета да разтваряме,
дето ги пази душата.
Да се питаме. Да отговаряме.
За грешки, вини и заблуди.
Третото си око да отваряме,
да се тресем от смях като лудите.
Сами на себе си да прощаваме.
Разстрелите си да отложим.
Притиснати в ъгъла да не шаваме.
И сол в раните си сложим.
Благородно да се изслушваме.
Сами – публика и артисти.
Сиротните си мечти да сгушваме
в помислите си честни и чисти.
Внимателно да се изчакваме –
лудо хукнали по паважа.
И на делника надникнали в раклата,
дано има какво да си кажем.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
