Само
Само стих ще оставя за теб.
Нито повече.
Нито по-малко.
Колкото да си ме спомняш.
Че ме e имало.
В душата ми. В твоята.
Нито сега.
Нито никога.
(Но от време на време.
Хубаво е, повярвай ми.)
Две-три думички за размисъл.
Тлееща в пепелник цигара.
Изстиващи вече устни.
(Не знам дали твои или мои...)
И един химикал.
Колкото да има.
Все за спомен, казват.
Но аз знам, че...
Все някога ще се уморим,
ще изгасим свещите на мълчанието.
Взаимно ще затворим очи,
мислите ни като дим ще изчезнат.
И няма да се знае
кой кого унищожи.
Ще летим. Но плавно.
Обещавам.
Ще свържем тела и сърца,
ще ги опаковаме
в чувства.
А хартията - и тя е една...
Скъсана, скъсана...
Ти ще ме мразиш, задето те върнах...
А аз себе си,
задето те оставих
да си отидеш.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
