Само да можех...
Ще я убия!
Чуваш ли? Ще я убия!
Лежи сега с изпочупени нокти...
(Пак под стобора е ровила.)
Хълбоците и треперят, и лиже кървави пръсти...
И пак - очи цепки отрова.
Къса и е тази каишка... къса.
По корем, на колене - промъква се,
а уж е тясно...
И мълчии -
като вой мълчи,
като мрамор в гробище мълчи.
Исках и преди... да я убия.
Да я изпържа с някоя мокра цепеница.
Дожаля ми.
Но сега вече -
Ще я убия!... да повлече черва,
да пъпли хъхреща, да се дави в кървави храчки,
докато изхрипти.
Искам я мъртва, мръсницата!!
Свила се в локвата, трепери и гледа
с омразните си очи... озъбена...
Кални сълзи, лице - на дреп,
топка мръсни парцали,
устата и разбита, а още е жива.
Още не умира?!
И още веригата иска да скъса, да прегризе,
да се изсули изпод оградата,
да изпълзи навън - със зъби и нокти,
по лакти и колене...
Черепа и ще размажа!...
да изтече оттам слузна и отровна.
Само да можех!
Да можех да я докопам!
Само да не беше в мене...
Чуваш ли? Ще я убия!
Лежи сега с изпочупени нокти...
(Пак под стобора е ровила.)
Хълбоците и треперят, и лиже кървави пръсти...
И пак - очи цепки отрова.
Къса и е тази каишка... къса.
По корем, на колене - промъква се,
а уж е тясно...
И мълчии -
като вой мълчи,
като мрамор в гробище мълчи.
Исках и преди... да я убия.
Да я изпържа с някоя мокра цепеница.
Дожаля ми.
Но сега вече -
Ще я убия!... да повлече черва,
да пъпли хъхреща, да се дави в кървави храчки,
докато изхрипти.
Искам я мъртва, мръсницата!!
Свила се в локвата, трепери и гледа
с омразните си очи... озъбена...
Кални сълзи, лице - на дреп,
топка мръсни парцали,
устата и разбита, а още е жива.
Още не умира?!
И още веригата иска да скъса, да прегризе,
да се изсули изпод оградата,
да изпълзи навън - със зъби и нокти,
по лакти и колене...
Черепа и ще размажа!...
да изтече оттам слузна и отровна.
Само да можех!
Да можех да я докопам!
Само да не беше в мене...
© Радост Даскалова All rights reserved.
