May 12, 2011, 10:49 AM

Само една нощ

  Poetry » Love
787 0 0

Останаха ми само нощите

безсънни, дълги и самотни,

явява се само споменът за теб,

който ги прави страхотни.

 

Тишината ме приспива,

тъмнината ми е покривка,

а аз буден сънувам теб

и те чакам с усмивка.

 

Само още една нощ ела,

бъди моят очакван гост,

свържи спомена и съня

с един реален мост.

 

Ще те чакам и тази нощ буден

както винаги по същия план –

искам с теб да се събудя утре

и дочакам новия ден желан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...