Само искам да съм с теб...
 

Не знам как така се случи. Някак си случайно.
Някак си съдбовно. Изведнъж ли беше?!
Или постепенно…? Не ме питай защо…
И аз няма да те питам…Само искам да те прегърна.
Да те прегръщам. И не мога да ти устоя.
Така че идвам! Идвам при теб, любов...
Разбрах, че ти си това, което търся цял живот..
Преди и сега. Това, което ме прави цяла.
Кой ли не би и отворил портите на любовта?
Когато тя го повика…

Трудно е да живееш наполовина. Повече да я откриеш…
Търсихме се вече достатъчно. Сега само да се обичаме…
Логиката, силата, волята, май не кацат вече при нас…
Само това, че се обичаме е от значение. Друго не…
А, преди не вярвах в любовта и и се присмивах.
Казвах че, съдбата всеки сам си създава.
Но празни са думите, когато двама се обичат.
Сърцето ми тупти и полудява само когато съм с теб…
Логиката, силата, волята, май не кацат вече при нас…
Само искаме да сме едно с другия…
Само искам да съм с теб…