Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли...,
с образът в огледалото взех да свиквам.
Все тъй тъжни са моите очи,
от месеци не се усмихвам.
Безразличен е целият свят-
и ден за ден не живея...
Моля се само за идният миг,
да преглътна и да оживея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up