Dec 2, 2008, 12:47 PM

Само поискай

Poetry

894 0 6

На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?

Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.

Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив...

За силата ми явно си забравил -
очите ми са сухи, без сълзи.
Щом своя избор вече си направил,
за миналото наше не тъжи.

Не бих понесла дълг да съм за теб,
не може любовта да се притиска...
Сподавих във сърцето всеки трепет
и ще си тръгна. Само го поискай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Яким (Яким Дянков)

Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре.

Случва се да не намерим сили.
Случва се да не намерим път.
И когато всичко сме простили,
най жестоко да ни наранят.

Може, в миг на слабост, неусетно
да ни завладее нов копнеж.
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.

2008-12-11T16:22:30+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Чудесно пишеш, Вики! Поздрави за вълнуващия стих!

2008-12-04T15:46:24+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Кофти са тези моменти,но адкси силно си изразила ситуацията!!!

2008-12-04T15:10:09+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Много...Много...Много!!!

2008-12-02T14:15:22+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.

Харесах много!

2008-12-02T13:46:05+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0