Dec 2, 2008, 12:47 PM

Само поискай

  Poetry
895 0 6

На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?

Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.

Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив...

За силата ми явно си забравил -
очите ми са сухи, без сълзи.
Щом своя избор вече си направил,
за миналото наше не тъжи.

Не бих понесла дълг да съм за теб,
не може любовта да се притиска...
Сподавих във сърцето всеки трепет
и ще си тръгна. Само го поискай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта наистина е вечна,
    но човешкото сърце не е.
    затова в природата ни нежна
    случва се копнежът да умре.

    Случва се да не намерим сили.
    Случва се да не намерим път.
    И когато всичко сме простили,
    най жестоко да ни наранят.

    Може, в миг на слабост, неусетно
    да ни завладее нов копнеж.
    Любовта наистина е вечна,
    но човешкото сърце не е.
  • Чудесно пишеш, Вики! Поздрави за вълнуващия стих!
  • Кофти са тези моменти,но адкси силно си изразила ситуацията!!!
  • Много...Много...Много!!!
  • Когато любовта ни си отива,
    излишно е да лъжеш, че гори.

    Харесах много!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...