Само поискай
На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?
Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.
Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив...
За силата ми явно си забравил -
очите ми са сухи, без сълзи.
Щом своя избор вече си направил,
за миналото наше не тъжи.
Не бих понесла дълг да съм за теб,
не може любовта да се притиска...
Сподавих във сърцето всеки трепет
и ще си тръгна. Само го поискай.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно пишеш, Вики! Поздрави за вълнуващия стих!
-
Кофти са тези моменти,но адкси силно си изразила ситуацията!!!
-
Много...Много...Много!!!
-
Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Харесах много! -
много тъжно чувство излъчва стихът...
разкошен тъжен стих...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но човешкото сърце не е.
затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре.
Случва се да не намерим сили.
Случва се да не намерим път.
И когато всичко сме простили,
най жестоко да ни наранят.
Може, в миг на слабост, неусетно
да ни завладее нов копнеж.
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.