2.12.2008 г., 12:47

Само поискай

901 0 6

На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?

Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.

Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив...

За силата ми явно си забравил -
очите ми са сухи, без сълзи.
Щом своя избор вече си направил,
за миналото наше не тъжи.

Не бих понесла дълг да съм за теб,
не може любовта да се притиска...
Сподавих във сърцето всеки трепет
и ще си тръгна. Само го поискай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта наистина е вечна,
    но човешкото сърце не е.
    затова в природата ни нежна
    случва се копнежът да умре.

    Случва се да не намерим сили.
    Случва се да не намерим път.
    И когато всичко сме простили,
    най жестоко да ни наранят.

    Може, в миг на слабост, неусетно
    да ни завладее нов копнеж.
    Любовта наистина е вечна,
    но човешкото сърце не е.
  • Чудесно пишеш, Вики! Поздрави за вълнуващия стих!
  • Кофти са тези моменти,но адкси силно си изразила ситуацията!!!
  • Много...Много...Много!!!
  • Когато любовта ни си отива,
    излишно е да лъжеш, че гори.

    Харесах много!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...