Само смъртта...
Не вдигна никой телефона.
Сякаш говорих със смъртта.
Сълзата тихо се отрони.
Къде ли си сега в нощта?
А можех твоя глас да чуя
и да ми върне радостта...
Не вдигна никой телефона.
Само смъртта...
© Емилия All rights reserved.
Jan 6, 2008, 2:04 PM
Comments
Comments
-
-
ЕЕЕЕЕ, последния ред ме разколеба, не трябваше да е ПАК смъртта, но замисъла е страхотен......... БРАВО!!!! Хареса ми много и като изпълнение! -
-
-
Editor's choice
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
