Само стих
Аз съм думата, преминала през самотата,
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън,
или копнеж, прикриван дълго в пръстите,
в гърдите ехото от глухия камбанен звън,
или пък облачното в разказите – късните,
чувството, което е донесено от пролетта,
залезът през лятото, потънал във морето,
всички жълти, топли цветове през есента,
сълзата съм по бялото, от зимата отнето,
забързаното, знаещо със вятър да се слива,
спокойствието във зеленото на парка тих,
ласката или пък бурята, която те намира.
Прочети ме. Всъщност аз съм само стих.
© Ани Монева All rights reserved.
