Само сън ли е
Само сън ли е
Кичури немирни, дълго сиротели,
пак обгръщам с ласки в шепите ми сбрани.
Думички, от тебе нежно вдъхновени,
ти прошепвам тихо аз за любовта ни.
Цял ще те извая с тръпните си устни -
най-напред - очите, в мене замечтани...
Клади ще подпаля с пръстите изкусни,
мълком ще докосвам с жарките си длани.
Сгушена в прегръдка огненогореща,
стихнала сънувам теб и небесата
в шеметния миг на първата ни среща,
с птиците, кръжащи волно в необята
и щуреца, който тихо ни припява
скрит сред маковете, грейнали в житата.
Златото на хляба щедро изкласява
в стръкове, извити подир светлината.
Тъй и аз ръцете все към теб протягам -
търся те в съня си, а пък денем бягам...
2010
© Цвети Йорданова All rights reserved.
