Само толкова...
САМО ТОЛКОВА...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими,
да бълбука стихът като ручей отприщен,
да обичам незримо, да плача незримо.
Само толкова зная
– и повече нищо:
да премеря теглото на сянката лека,
непонятния свят на съня да разнищя,
да трасирам прозрачната лунна пътека.
Само толкова имам
– и повече нищо:
на среднощната мълния ярка зигзага,
на небето безкрайното синьо платнище
и безплътната свежест на капката влага.
То е малко,
но повече нищичко нямам.
Щом циментът не стига – стената се срива;
колко яки стени бяха плитка измама,
а изглеждаха здрави и странно щастливи.
С теб сме двама откакто се помня – различни
и еднакви до смърт. И не ти ли се струва,
че без думи големи, без пози епични,
малка моя, душите у нас се римуват?
В тези рими безмълвната обич светлее,
с тях е топло край простото селско огнище,
с тях се будя, с тях дишам, с тях просто живея...
Само толкова искам
– и повече нищо!
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекланям се пред поетичното майсторство!
-
Прекрасна е твоята "дантела от слово и рими"! Пишеш феноменално!
-
Топло. Топло ми стана!
-
Прекрасно!
-
Простите неща са ни пристани, те загръщат...
-
Колкото-толкова
-
"колко яки стени бяха плитка измама,
а изглеждаха здрави и странно щастливи."
Поздрав за красивия стих!
-
Много хубав стих!
Съчетание от умело подбрани рими и ритъм с много чувства,
въздействащ и докосващ душата!
Поздравления, за чудесните стихове и градивната критика! -
колко яки стени бяха плитка измама,
а изглеждаха здрави и странно щастливи.
Богат стих! С поздравления! -
Прекрасно е, Валентине. Изтънченият ти усет към изящното словесно изкуство и този път е довел до значим резултат. И все пак, бих предпочел след първите три строфи да завършиш с едно финално двустишие. Останалите три строфи, макар да имат пряка връзка с първите три, биха могли да се организират и да заживеят самостоятелно, обединени от нов акцент на идеята. Но ти си знаеш най- добре. Аз просто изразявам личните си усещания п предпочитания. Приеми искрените ми поздравления!
-
Благословени рими!
-
Благодаря на всички! Оценявам добрите чувства...
-
Е... това ми стига за вечерта...
Жив да си и все така словорадващ душата... -
Впечатлява ме структурата на стиха – с този повтарящ се композиционен мотив "само толкова",
който не случайно е и заглавие на творбата.
Убедително внушаване на чувствата, покоряваща искреност и топлота.
Свеж, метафорично оцветен изказ.
И още много достойнства, които усещам и за които нямам думи.
Поздравления! -
Само толкова...и какво повече, това е всичкото хубаво в едно!!!
-
"В тези рими безмълвната обич светлее,
с тях е топло край простото селско огнище,
с тях се будя, с тях дишам, с тях просто живея...
Само толкова искам
– и повече нищо"
Имаш всичко, заради което си струва да живееш!Великолепен стих!За мен беше истинско удоволствие Валентин! -
Дай Боже всекиму - да намери човек, с чиято душа се римува! Стихът ти пее, Поете! Поздрави!
-
Ех,какво повече трябва да има човек!!!Великолепно!
-
...!
-
Повече и не е нужно!
Аплодирам! -
...нека го имаш...друго не е нужно!Поздрав за красивия стих!
-
...и всъщност всичко...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
