Тя беше самодива, с дива кехлибарена коса,

тя тичаше млада и безгрижна по полета и лоза.

Сутрин пъргава и дива, наливаше вода,

вечер, розова и лекокрила танцуваше с босите крака.

Но нейде тя видя един момък на брега и

влюби се в него, както нигде досега.

Милееше за него щом с поглед зърнеше го тя,

ала той не и отвърна и замина заранта.

Наранена, самодива, заплака на брега и

усмивката ù хубава изпари се на мига.

Тя вече не беше самодива,

с дива кехлибарена коса,

не тичаше млада и безгрижна по полета и лозя.

Сутрин, пъргава и дива, не наливаше вода.

Вечер, розова и лекокрила, не танцуваше с босите крака.

Тя вече беше мъничка сърна, избягала навътре в тъмната гора.