Самодива
Тя беше самодива, с дива кехлибарена коса,
тя тичаше млада и безгрижна по полета и лоза.
Сутрин пъргава и дива, наливаше вода,
вечер, розова и лекокрила танцуваше с босите крака.
Но нейде тя видя един момък на брега и
влюби се в него, както нигде досега.
Милееше за него щом с поглед зърнеше го тя,
ала той не и отвърна и замина заранта.
Наранена, самодива, заплака на брега и
усмивката ù хубава изпари се на мига.
Тя вече не беше самодива,
с дива кехлибарена коса,
не тичаше млада и безгрижна по полета и лозя.
Сутрин, пъргава и дива, не наливаше вода.
Вечер, розова и лекокрила, не танцуваше с босите крака.
Тя вече беше мъничка сърна, избягала навътре в тъмната гора.
© Натали All rights reserved.
