Самодива
Видях я сега,
мисля че беше тя,
с уникална походка,
излязла на разходка.
красиво създание,
идеално съчетание.
Божествено творение,
дяволско изкушение
Наречи я съдба,
със смъртоносна ръка,
щракна с пръст в нощта,
и към теб уби любовта.
Зареден с нов живот,
възроден за възход.
с поглед нагоре,
усмихнат и горд.
Ново начало стартирам,
решението е взето разбирам,
с нея ще финиширам,
няма да протестирам,
сега гледам, търся, намирам,
надежда нова откривам.
Скорост отново набирам,
за нея съм готов да убивам.
А тя с мен е щастлива,
усмихната, красива, горска самодива.
© Борислав Попов All rights reserved.
