Бяла самодива
с плът за продан
тъй горчива!
Млада блудница,
тъй самотна,
отново скитница!
Демон тъмен,
подирил мъст
по пътя стръмен!
Плът раздрана,
океан от кръв,
коварна рана!
Бездънна паст,
отворена широко,
жадна е за власт!
Безпомощна ръка
се подава от пръстта,
чакаща смъртта!
Безгласно вика,
калта поглъща,
затъва в мъка!
Прободена блудница,
базплътна самодива,
бездиханна смъртница!
© Зори All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
