Бяла самодива
с плът за продан
тъй горчива!
Млада блудница,
тъй самотна,
отново скитница!
Демон тъмен,
подирил мъст
по пътя стръмен!
Плът раздрана,
океан от кръв,
коварна рана!
Бездънна паст,
отворена широко,
жадна е за власт!
Безпомощна ръка
се подава от пръстта,
чакаща смъртта!
Безгласно вика,
калта поглъща,
затъва в мъка!
Прободена блудница,
базплътна самодива,
бездиханна смъртница!
© Зори All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
