Jan 9, 2011, 1:23 PM  

Самодива във теб се е влюбила... 

  Poetry » Other
4549 7 20

Ще те чакам, дори и след седем лета,

да замръкнеш във тъмни усои,

а гората - сестрицата моя добра,

да обърка пътеките твои.

 

Ще се луташ уплашен, така не видял

как обратния път си изгубил,

че години живял си, до днес не разбрал -

самодива във теб се е влюбила.

 

И на горска поляна щом стигнеш до мен,

ще се спусна към тебе щастлива.

Ти от моята хубост ще спреш удивен,

а очите ми ще те опиват.

 

И във мрака звездици със сребърен смях

на рояк покрай мен ще лудуват.

Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях

самодивско хоро ще танцувам.

 

А когато Вечерница горе изгрей,

те край нея ще спрат укротени.

Сред дърветата тихо ветрец ще повей,

ще приседна до теб уморена.

 

Ще направя постеля от мек горски мъх,

а завивка ще бъдат косите ми.

И на месеца ясен златистия връх

ще ти спусна почти до очите.

 

И дъхът ми омаен до теб ще гори,

ще те милвам със пръсти атлазени.

Ще ухае на билки и горски треви,

Змей-Горянин съня ни ще пази.

 

А когато Зората разгъне снага,

босонога ще хукна по съмнало

и от кладенец таен със жива вода

тежки менци за теб ще напълня.

 

От цветята блестяща роса ще сбера,

после ягоди - дъхаво-вкусни,

със вълшебна милувка, една по една,

ще поднасям към твоите устни.

 

А когато накрая, за теб и за мен,

аз отвара за обич направя,

ще останеш завинаги ти запленен

и за другия свят ще забравиш.

 

© Мария Вергова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1846 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??