Самодивско по здрач
Изтъркаха се всички заклинания, с които
варих вечерни гозби. Изтанцувах
всички танци, с които се прибираше прането
със белите крила на топла птица
и ръбове от залезите розови.
Сега съм тъй обикновена... Ето
че вече потъмнели са зениците.
Жена съм като тебе. Ето,
ръцете ми от зеленчуците са побелели.
Изпяла съм си всички песни, дето
побъркваха мъжете във неделите.
Но ти мълчи. Недей да викаш дявола напразно.
През тази пролет тихо, много тихо се събувай.
Недей празнува на тревата празника,
със никого не се сбогувай...
Но ти недей да скиташ през нощта
и вечер по ефирната си рокля.
Ще носи вятърът със тихите си вопли
(и всички пеперуди ще ревнуват)
едно усещане за пролет и жена...
И ще се търсят влюбени да се целуват.
22.04.15
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.
