Изтъркаха се всички заклинания, с които
варих вечерни гозби. Изтанцувах
всички танци, с които се прибираше прането
със белите крила на топла птица
и ръбове от залезите розови.
Сега съм тъй обикновена... Ето
че вече потъмнели са зениците.
Жена съм като тебе. Ето,
ръцете ми от зеленчуците са побелели.
Изпяла съм си всички песни, дето
побъркваха мъжете във неделите.
Но ти мълчи. Недей да викаш дявола напразно. ...