Dec 23, 2013, 4:21 PM

Самоизгаряне

  Poetry » Love
852 0 14

 

 

          Една копринена ръка

          във грубата ми длан,

          въглен жив ли аз държа

          или душата на жена?

 

          През капилярите ми

                    топлина прониква,

          по вените се разпилява

                                             в мен,

          а сърцето свито

                                във гърдите

          тихо стене, изпепелява

                                 се съвсем ...

        

           О, живот ... и тлен ...!

 

 

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели мои! Радостта, любовта и щастието да са винаги с вас и до вас! Прегръщам ви с моята топлина наред - и жени и мъже! Бъдете!
  • Честита Коледа, Вале! Светлина и надежда ти желая! Прегръдки!
  • Благодаря, Валентин...Честито Рождество и нека коледната магия да е винаги с теб!
  • Честито Рождество, с пожелание за здраве, любов и много подаръци под елхата!
  • Приятелю, светли празници ти желая и няма да се даваме!
    !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...