Apr 19, 2009, 10:56 PM

Саморазрушение

  Poetry » Other
763 0 3

ОТНОВО побягнах...
A толкова близо беше върхът!
Но вече без сили останах...
Безмилостно смачка светът
последната моя отбрана.

Попаднах в тази мрачна земя,
където мислите срещат прегради,
братски ръкувах се със страха,
след него прегърнах смъртта...

Нищо е всичко, което виждам,
от думи преглътнати заслепен.
Късове натрошено достойнство
рани прорязват дълбоко във мен...

Безпомощен протягам ръце
към образа ти бавно бледнеещ...
Сам пронизах своето сърце!
Пропадам стремително в пропастта...
Надолу... надолу...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...