Jun 5, 2007, 12:58 PM

Самота

  Poetry
1K 0 0
Душата в самота по теб тъгува...
Сърцето спряло, с теб се сбогува 
И чакам тази самота да ме убие.

Защо реши да си отидеш,
да ме напуснеш?
Защо си тръгнах аз без да те спра?
Сега къде си, дори не зная.
От самота те викам да се завърнеш.

О, не недей да си отиваш, че този свят е толкова голям - 
ако си тръгнеш няма да мога да те намеря,
а под слънцето друг като теб няма,
а ти трябва да знаеш, че за да бъдем заедно, съм готова на всичко:
дори и в името на любовта да се науча да прощавам.


Защо реши да си отидеш,
да ме напуснеш?
Защо си тръгах аз без да те спра?
Сега къде си, дори не зная.
От самота те викам да се завърнеш.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джени-фенка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...