Самота

Полусънно плача във мрака
и търся лика ти да дойде при мен,
и знам, че те няма, но пак ще те чакам
да стоплиш с ръцете си празния ден.
Но ти пак не идваш и бият камбаните
и шепнат ми: „Да, пак си сама!”,
и виждат всички как в мен пожарите
безспир горят ме, за да умра.
Но ти не идваш, а аз те чакам –
изпита, бледа, с цвете в ръка
и плача тихо, проклинам мрака,
защо те чакам, пак съм сама!